Датиране на артефакти чрез въглерод C14

iadren

Датиране чрез въглерод c14 е метод, който учените използват, за да се определи възрастта на различни предмети, включително и древни културни артефакти и останки от изчезнали животни. Уилард Либи го е измислил през 1950г., и през 1960 г., печели Нобелова награда по химия за постиженията си.

 
В горните слоеве на атмосферата, космическата радиация изхвърля неутрони от атомни ядра. Тези неутроните реагират с малък процент азот в атмосферата, за да стане радиоактивен въглерод – C14.

 

Този радиоактивен въглерод се отделя и при ядрени взривове. Идеята за използването му започва след измервания след тестове на ядрени бомби през 50-те години на 20-ти век.

 
По-голямата част от въглеродни молекули съдържат 6 протона и 6 неутрона, тогава се получава радиоактивен въглерод C12, но когато има 2 допълнителни неутрона от азот, тя се превръща в радиоактивния изотоп въглерод – C14.

 
Растенията оцеляват от вдишването на въглероден двуокис от атмосферата. Животните ядат растения или други животни, които ядат растения. Поради тази причина, всички живи същества в крайна сметка поемат въглероден диоксид от атмосферата.

 
Въглерода в тялото е еквивалентен с този във въздуха. Така може да се датира приблизително организъм, чрез измерване на съотношението на C-14 C-12 което все още съществуват в него. Определя се времето за което въглерода c14 ще се разпадне.

 
След 50 000 години, на практика всичкият въглерод C14 от даден предмет ще се разпадне. Поради това всички артефакти по-възрастни от 50 000 години не могат да бъдат тествани с въглерод-C14 за датиране.

 
Всички органични материали са в състояние да бъдат датирани по този метод. Например, хартия, текстил, черупки, пера и други останки от растения или животни.

 
За да тества процедурата, Либи използва част от дърво от гробницата на един от египетските фараони, възрастта, на която е известна. Неговите резултати съответстват на очакваната възраст.

 
Оригиналния метод на датиране с С-14, включва изгаряне на част от пробата, за да се превърне в газ въглероден диоксид. Радиационният детектор (Гайгер брояч), след това отчита електроните излъчени от разлагащото се C-14.

You may also like...